Забравеният Сталинград: германските и руските танкове отново ще се изправят едни срещу други
Следвайте " Гласове " в
Преди 80 години, на 2 февруари 1943 година, приключва Сталинградската борба. Това е едно от най-кръвопролитните сражения в историята на човечеството. В същото време то обръща хода на войната и довежда до успеха на Съюз на съветските социалистически републики и Западните съдружници в нея.
Въпреки че за конфликта е писано и говорено доста, множеството хора не знаят, че то е планувано от немското командване като спомагателно. Основната цел на акцията на Вермахта през 1942 година е превъзмогването на Кавказ и завладяването на нефтените залежи в Баку. Немските войски са разграничени на две групи. Основната „ А “ е тази, която се насочва на юг. Втората „ Б “ има за цел да стигне до Сталинград и в същото време спомагателна функционалност да пази северния фланг на другата формация.
Градът на Волга е с огромно значение заради няколко аргументи. На първо място се намира най-близо до немските позиции и неговото завладяване би прекъснало изцяло корабоплаването по реката. Към 1942 година тя е една от главните транспортни артерии на Съюз на съветските социалистически републики. На север по нея се движат огромни количества нефтени артикули, идващи от пристанищата на Каспийско море. На юг отиват оръжия, храна и подкрепления за войските, които се борят на подстъпите на Кавказ. Другата значима причина градът да бъде избран за значима цел е чисто пропагандното му значение. През 1941 година Вермахтът не съумява да превземе нито Ленинград, нито Москва. Оказва се, че голямата победа, която би трябвало да е короната на „ светкавичната война “ се изплъзва от ръцете на Хитлер. Поради това градът, който носи името на Сталин получава и напълно друго значение. Успехът там би бил черешката на тортата в огромната акция от 1942 година, като в същото време би улеснил напредването на войските към Баку неимоверно. Освен това там са ситуирани и някои от най-големите индустриални мощности в южните елементи на Съюз на съветските социалистически републики. Тяхното прекъсване би довело до проблеми със снабдяването на цялата Червена войска.
Въпреки че сраженията на подстъпите към Сталинград стартират още през юли същинската градска война настава в края на август.
Огромен проблем за бранителите е огромният брой цивилно население, което бяга от немските войски и се стича в районния център. Евакуацията е слаба, като съществува и теорията, че от Москва желаят по този метод да стимулират бойците, които се борят на отбранителните линии.
Един от най-покъртителните образци е на руския 1077 зенитен артилерийски полк. Той е формиран най-вече от дами доброволци. Разполага с три батареи и на 23 и 24 август те посрещат настъпващите машини на 16 танкова дивизия на Вермахта, които са подкрепени от самолетите на 4 въздушен флот. Момичетата пазят Тракторния цех, който е един от най-важните региони в града. Сражението е неравно. Германците са потресени когато завладяват позициите и схващат, че са се сражавали против девойки на 18 – 20 години. Загубите за танковата част в това стълкновение са големи – 83 машини. Това е единствено началото. Херман Гьоринг дава обещание на командващия 6-та войска, военачалник Паулус, че самолетите му ще изравнят града със земята и другите войски ще влязат безпроблемно. Тежките бомбардировки на централните елементи избиват десетки хиляди поданици и бежанци. Падналите здания се трансформират в барикади и укрития за бранителите от 62 и 64 руски армии. Техническото и количественото предимство на германците се изгубва в руините на града. Съветските войски се бият за всеки етаж и всяка постройка, а през нощта съумяват да преминат по подземните тунели и канализацията и постоянно излизат в тила на съперника. Командирите на Вермахта не са виждали сходно нещо. Често те не могат да употребяват тежка артилерия и авиация, тъй като руските елементи копаят окопите си и вършат укритията си на 10-20 метра от съперника.
Напредването на времето и отхвърли на немското основно командване да изтегли войските си играе в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. През лятото на 1942 година, евакуираната руска промишленост стартира да работи още веднъж. Към фронта потичат танкове, оръдия и всякакво друго въоръжение. Освен това, руското командване взема решение да приготви контраудар. Планирана е интервенция „ Уран “, която стартира на 19 ноември 1942 година Войските на Югозападния, Сталинградския и Донския фронт съумяват да обкръжат групировката на военачалник Паулус. Херман Гьоринг дава обещание на Хитлер, че немската авиация ще доставя армията в Сталиград с всичко нужно. Реалността се оказва радикално друга. Германските бойци са изоставени на произвола на съветската зима и настъпващата Червена войска. Независимо, че на Паулус е присъдено маршалско звание и съгласно кодекса на достойнството той би трябвало да се самоубие, командирът се предава на руските войски на 2 февруари. Сражението приключва с големи жертви и от двете страни. До през днешния ден се водят разногласия за това какъв брой са военните, които умират там. От страна на Германската войска и съюзническите войски най-ниската цифра е 600 хиляди общо. За руските сили това също е най-малкото допустимо количество на починалите и изчезналите. Цивилните жертви са оценени в другите проучвания сред 100 до 300 хиляди души.
Днес политиците са не запомнили тази история. Събитията от последната седмица ни демонстрират, че още веднъж на съвсем същите места едни против други ще се изправят немските против съветските танкове. Градове към този момент започнаха да изчезват. Лицето на днешната война е извънредно ужасно, тъй като се унищожават два приятелски народа. Украйна е превърната в изкупителната жертва на съревнованието сред Изтока и Запада, а уроците на историята очевидно нямат никакво значение.
Най-тъжното е, че Организацията за сигурност и съдействие в Европа, която десетилетия гарантираше мира на нашия континент, безусловно изчезна след глобите на Запада против Русия. Докога ще позволим на политиците да подвигат ставките на напрежението? Докъде може да стигне то? Просто би трябвало да се обърнем обратно и да забележим по какъв начин преди 80 години, при Сталинград са умирали руски девойки и млади немски танкисти и никой от тях не желал да бъде там и да води война. Ще позволим ли на историята да се повтори?!
Източник: БНР
27 Яну 2023344926 Яну 2023123625 Яну 2023121224 Яну 2023223823 Яну 2023384723 Яну 20231243КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023285611 Яну 2023180128 Яну 202334526 Яну 2023224
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Преди 80 години, на 2 февруари 1943 година, приключва Сталинградската борба. Това е едно от най-кръвопролитните сражения в историята на човечеството. В същото време то обръща хода на войната и довежда до успеха на Съюз на съветските социалистически републики и Западните съдружници в нея.
Въпреки че за конфликта е писано и говорено доста, множеството хора не знаят, че то е планувано от немското командване като спомагателно. Основната цел на акцията на Вермахта през 1942 година е превъзмогването на Кавказ и завладяването на нефтените залежи в Баку. Немските войски са разграничени на две групи. Основната „ А “ е тази, която се насочва на юг. Втората „ Б “ има за цел да стигне до Сталинград и в същото време спомагателна функционалност да пази северния фланг на другата формация.
Градът на Волга е с огромно значение заради няколко аргументи. На първо място се намира най-близо до немските позиции и неговото завладяване би прекъснало изцяло корабоплаването по реката. Към 1942 година тя е една от главните транспортни артерии на Съюз на съветските социалистически републики. На север по нея се движат огромни количества нефтени артикули, идващи от пристанищата на Каспийско море. На юг отиват оръжия, храна и подкрепления за войските, които се борят на подстъпите на Кавказ. Другата значима причина градът да бъде избран за значима цел е чисто пропагандното му значение. През 1941 година Вермахтът не съумява да превземе нито Ленинград, нито Москва. Оказва се, че голямата победа, която би трябвало да е короната на „ светкавичната война “ се изплъзва от ръцете на Хитлер. Поради това градът, който носи името на Сталин получава и напълно друго значение. Успехът там би бил черешката на тортата в огромната акция от 1942 година, като в същото време би улеснил напредването на войските към Баку неимоверно. Освен това там са ситуирани и някои от най-големите индустриални мощности в южните елементи на Съюз на съветските социалистически републики. Тяхното прекъсване би довело до проблеми със снабдяването на цялата Червена войска.
Въпреки че сраженията на подстъпите към Сталинград стартират още през юли същинската градска война настава в края на август.
Огромен проблем за бранителите е огромният брой цивилно население, което бяга от немските войски и се стича в районния център. Евакуацията е слаба, като съществува и теорията, че от Москва желаят по този метод да стимулират бойците, които се борят на отбранителните линии.
Един от най-покъртителните образци е на руския 1077 зенитен артилерийски полк. Той е формиран най-вече от дами доброволци. Разполага с три батареи и на 23 и 24 август те посрещат настъпващите машини на 16 танкова дивизия на Вермахта, които са подкрепени от самолетите на 4 въздушен флот. Момичетата пазят Тракторния цех, който е един от най-важните региони в града. Сражението е неравно. Германците са потресени когато завладяват позициите и схващат, че са се сражавали против девойки на 18 – 20 години. Загубите за танковата част в това стълкновение са големи – 83 машини. Това е единствено началото. Херман Гьоринг дава обещание на командващия 6-та войска, военачалник Паулус, че самолетите му ще изравнят града със земята и другите войски ще влязат безпроблемно. Тежките бомбардировки на централните елементи избиват десетки хиляди поданици и бежанци. Падналите здания се трансформират в барикади и укрития за бранителите от 62 и 64 руски армии. Техническото и количественото предимство на германците се изгубва в руините на града. Съветските войски се бият за всеки етаж и всяка постройка, а през нощта съумяват да преминат по подземните тунели и канализацията и постоянно излизат в тила на съперника. Командирите на Вермахта не са виждали сходно нещо. Често те не могат да употребяват тежка артилерия и авиация, тъй като руските елементи копаят окопите си и вършат укритията си на 10-20 метра от съперника.
Напредването на времето и отхвърли на немското основно командване да изтегли войските си играе в интерес на Съюз на съветските социалистически републики. През лятото на 1942 година, евакуираната руска промишленост стартира да работи още веднъж. Към фронта потичат танкове, оръдия и всякакво друго въоръжение. Освен това, руското командване взема решение да приготви контраудар. Планирана е интервенция „ Уран “, която стартира на 19 ноември 1942 година Войските на Югозападния, Сталинградския и Донския фронт съумяват да обкръжат групировката на военачалник Паулус. Херман Гьоринг дава обещание на Хитлер, че немската авиация ще доставя армията в Сталиград с всичко нужно. Реалността се оказва радикално друга. Германските бойци са изоставени на произвола на съветската зима и настъпващата Червена войска. Независимо, че на Паулус е присъдено маршалско звание и съгласно кодекса на достойнството той би трябвало да се самоубие, командирът се предава на руските войски на 2 февруари. Сражението приключва с големи жертви и от двете страни. До през днешния ден се водят разногласия за това какъв брой са военните, които умират там. От страна на Германската войска и съюзническите войски най-ниската цифра е 600 хиляди общо. За руските сили това също е най-малкото допустимо количество на починалите и изчезналите. Цивилните жертви са оценени в другите проучвания сред 100 до 300 хиляди души.
Днес политиците са не запомнили тази история. Събитията от последната седмица ни демонстрират, че още веднъж на съвсем същите места едни против други ще се изправят немските против съветските танкове. Градове към този момент започнаха да изчезват. Лицето на днешната война е извънредно ужасно, тъй като се унищожават два приятелски народа. Украйна е превърната в изкупителната жертва на съревнованието сред Изтока и Запада, а уроците на историята очевидно нямат никакво значение.
Най-тъжното е, че Организацията за сигурност и съдействие в Европа, която десетилетия гарантираше мира на нашия континент, безусловно изчезна след глобите на Запада против Русия. Докога ще позволим на политиците да подвигат ставките на напрежението? Докъде може да стигне то? Просто би трябвало да се обърнем обратно и да забележим по какъв начин преди 80 години, при Сталинград са умирали руски девойки и млади немски танкисти и никой от тях не желал да бъде там и да води война. Ще позволим ли на историята да се повтори?!
Източник: БНР
27 Яну 2023344926 Яну 2023123625 Яну 2023121224 Яну 2023223823 Яну 2023384723 Яну 20231243КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани22 Яну 2023285611 Яну 2023180128 Яну 202334526 Яну 2023224
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ